Между 9 и 20 март в Музеят на София (старата Централна баня) може да бъде видяна изложбата“Архитектура в контекст”. Ще бъдат представени 12 проекта, реализирани в Португалия през последните 15 години. Автор на изложбата е Ина Вълканова, архитект работил между Португалия, Германия и България. По покана на Ина, ONE ARCHITECTURE WEEK ще организира дебат, обвързан с изложбата. Дебатът ще се състои на 15 март от 18:00, при самата изложба. Името на дискусията е “Идентичност в/към/и/от/въпреки контекста” и на нея ще се дискутира връзката между идентичност и контекст в България.
По повод на изложбата, зададохме няколко въпроса на Ина.
1. Какво ви мотивира, за да организирате тази изложба?
Португалската архитектура отдавна е световно призната благодарение на своя характерен обособен стил, отличаващ се с високо качество, прецизност и внимание към детайла. Като архитект израснал и работил между Португалия и България имам силен интерес към културния обмен между двете страни. И двете са периферни европейски държави, преминали през диктаторски политически режими и се намират в подобни икономически ситуации. В тази връзка смятам че е не само интересно, но и важно за българската публика да бъдат представяни проекти, създадени в сходна обстановка.
2. Защо избрахте това заглавие, има ли нещо специфично “контекстуално” в съвременната португалска архитектура?
Португалската архитектура както отбелязах има характерен стил и той не е свързан толкова с нейната форма или концепция. Това, което обединява и свързва творби на архитекти от различни поколения е изключителното внимание и уважение към изходната ситуация на всеки отделен проект. Например, когато Алваро Сиза проектира ресторанта “ Boa Nova“ , на брега на Атлантическия океан през 1963 , прекарва месеци в измерване и скициране на всяка скала около мястото на проекта. Едуардо Соуто де Моура избира материалите за сградите си, спрямо местното производство на района в който се намира конкретния проект. Тази тенденция се наблюдава като цяло в португалската съвременна архитектура. Контекста на мястото и регионалните традиции са като цяло изходна точка в работата на португалските архитекти. Може да се каже, че се създава архитектурна идентичност чрез уважение към контекста. Оттам идва и заглавието на изложбата.
3. Как направихте подбора на проектите?
Водещата тема при селекцията на проектите беше желанието ни за разнообразие, както в типологията, така и при авторите с цел пълна представа за португалската архитектурна сцена. Също така за нас беше важно да изложим архитекти от различни поколения. Архитекти като Сиза, Соуто де Моура, Карильо да Граса и Бирне са широко публикувани и известни на обществото. В изложбата комбинираме техни проекти с проекти на млади архитекти, които заслужават внимание. Всеки от представените архитекти беше помолен да избере проект, който представя собствения му подход към португалския контекст, като следяхме за разнообразието на типологиите – в изложбата ще могат да бъдат видени проекти като пешеходен мост, винарна, хотел.
4. Възможно ли е сравнение между португалските архитекти “звезди” (Сиза например) и младите имена? Имат ли шанс младите в Португалия?
Трудно е да се каже, че има база за сравнение между Сиза и архитектите от неговия ранг и младите имена. Съществува един вид култ към творчеството на Алваро Сиза. New York Times го определя като последния модернист на нашето време. В тази връзка той работи в съвсем различна рамка от останалите архитекти. Португалия обаче определено предоставя шанс на младите архитекти. Дори бих казала, в по-голяма степен от икономически развити страни като Германия или Холандия. Това се дължи на по-гъвкавата структура на строителния сектор. Страната привлича и чуждестранни архитекти, които я избират за база и откриват студия там. В селекцията сме включили и проект на японски и италиански архитект, които работят в португалския контекст.
5. Кои са основните теми, които вълнуват архитектите, пък и обществото в Португалия днес?
Основните теми които вълнуват обществото и архитектите в Португалия не се различават особено от темите, които вълнуват и българските им колеги. Страната все още се възстановява от тежката икономическа криза през 2008 и основните теми са свързани с ударите, които кризата нанесе на страната – икономическа стагнация, емиграция на младото население и намаляване на възможности за развитие. Темите, които вълнуват архитектите са липсата на инвестиции и публични проекти, прозрачност на конкурсите и нерегламентираните хонорари. Интересното е, че въпреки трудностите, Португалия е страна, която припознава архитектурата си като важен национален продукт, наред с виното и океанските плажове.
