През февруари дадохме началото на проучването на квартал Тракия в Пловдив. Тракия ще е основната локация на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016, както и мястото, на което изследваме значението на гражданското участие за промяната на средата.

Проучването е водено от архитект Нина Толева, докторант към УАСГ, катедра “История и Теория на архитектурата”. За тема на дисертацията си тя избира да разгледа градовете като живи организми и да изследва корените на съвременни архитектурни течения и утопии от органистична гледна точка, като фокусира върху два основни организационни подхода: на наложен порядък и на самопороден ред (т. нар. top-down и bottom-up).

Нина счита, че Тракия е прекрасен пример за сблъсъка на тези два подхода – наложеният генерален план търпи големи промени в следствие на обживяването на квартала и го превръща от квартал-спалня в активна (и дори самодостатъчна) градска среда. Резултатите от проучването ще бъдат база за основната изложба на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016.

Два месеца след началото на проучването и скоро преди края на събирането на информация, решихме да ви запознаем с това как провеждаме това изследване, както и с някои интересни факти, които научихме за Тракия. Въпросите се задават от Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK, а техните отговори дава архитект Нина Толева.

Какви аспекти на градската среда са включени в проучването?

Тракия е изключителен пример за прехода от наложен порядък в градската среда, към самовъзникнал ред. Като един от най-големите панелни комплекси, Тракия е съществена част от Пловдив. Стремим се да изследваме Тракия като организъм, като симбиотично цяло между среда и жители. Целта ни е да проведем пълно изследване не само на градските системи и под-системи, но и на социума, на пълното многообразие на живота в квартала. За целта сме отделили девет. градски системи с прилежащите им елементи, относими към Тракийското ежедневие. Системите са жилищен фонд; зелени системи, спорт и рекреация; техническа инфраструктура; транспортна инфраструктура; икономически микроклимат; култура и образование; социални услуги; правна система и гражданско участие; и не на последно място – медии и онлайн платформи. Като елементи изследваме различни аспекти на системите, например: преустройства, зелени площи, беседки и пътеки в междублоковите пространства, онлайн културата, читалищната дейност, здравната култура, ориентирите в Тракия, методите за взаимодействие между администрацията и гражданите, различните граждански инициативи, социалните услуги, дребния бизнес, сметосъбирането и много други. Всъщност, най-интересни са взаимовръзките между отделните системи и елементи и как всичко това функционира като едно цяло.

 

Какъв е смисълът от такъв широк поглед?

Когато говорим за подобни проблеми и то в такъв голям мащаб (кварталът е с население от над 60.000), привидно най-разумният подход е да опростим задачата. Но в действителност, когато боравим с комплексни градски структури, с цел достоверност на информацията и анализирането ѝ в нейната цялост, може би противно на всякаква логика, се изисква усложняване на задачите, проследяването на всички възможни системи, и породените неочаквани резултати и феномени от тяхното взаимодействие. Такива мащабни интердисциплинарни проучвания в България не са правени, но в световната практика те са от изключителна важност в процеса на планиране и се изготвят от мултидисциплинарни екипи от специалисти от всевъзможни области на инженерните, хуманитарните и дори природните науки. Добавената стойност на подобен подход е осмислянето за мястото на всеки един от нас в града.

 

Кой участва в проучването?

За проучването мога да кажа, че доби собствен живот. Започвайки с малък екип от специалисти и доброволци, успяхме да привлечем много ученици, студенти, професионалисти от разнородни среди и възрастови групи.

 

Всеки един елемент се изследва от няколко души, всеки човек изследва по няколко елемента. В един момент проучването стана толкова всеобхватно, че обикновените таблици не вършеха вече работа и въведох схематични модели за координиране на работата. Тогава ми направи ми впечатление, че интерес към проучването проявиха не само хора от Тракия, или от Пловдив, но и от различни части на България, а дори и от чужбина (Австрия, Англия, Испания, Италия, Холандия и др.). От друга страна, най-младият ни доброволец е гимназист в ОМГ “Акад. Кирил Попов” Пловдив, който мечтае да стане архитект!

 

Работим със студенти от Пловдивския Университет, Варненски Свободен Университет, УАСГ, Фондация приложни изследвания и комуникации, районни и общински административни струткури, редица неправителствени организации и посолства. Голяма част от тях дори и не бяха стъпвали в Тракия, което ни подсказа, че водеща е не личната привързаност, а професионалният интерес – онова гъделичкащо любопитство, което не ти дава мира и все ти подсказва нови въпроси и те тласка напред.

 

Има ли вече интересни данни, които излизат от това проучване?

Данните, събрани до момента, са разнообразни и изключително интересни. Голяма част от собствеността на земята в Тракия е общинска, поради което в сравнение с други панелни квартали в България липсват интензивното застрояване на междублоковите пространства в следствие на строителни инициативи, от което жителите на квартала се боят. След 1989-та водещи са промените в икономическия микро-климат на квартала. Наблюдава се насищане с обекти на малкия бизнес, преустройство на апартаменти в магазини тип плод-зеленчук, дрехи, обувки, напитки, салони за красота, авточасти, заведения. Тракия започва да живее свой собствен живот и за жителите ѝ даже не е нужно да излязат от квартала – там има всичко за всеки: кина, заведения, библиотеки  към читалищата, площадки, спортни клубове, храмове (строени в средата на 1990те).

 

Особено интересен феномен се наблюдава при анализа на уличната мрежа на Тракия със средствата на Space Syntax (програма за анализ на градската среда), направен от арх. Гергана Маркс. Тя открива, че морфологията на Тракия в контекста на целия град Пловдив като интензивност и свързаност е сравнима със структурата на Стария Град. Подобен анализ тя провежда не само за уличната мрежа, но и за пешедходните мрежи, изследвайки и междублоковите пространства. От друга страна, в Тракия и в непосредствена близост са открити и документирани няколко селищни и погребални праисторически могили, което ни доказа, че Тракия е била предпочитано място за живеене още от епохата на неолита. Друго, което привлече вниманието ни е наличието на характерни Тракийски “митове и легенди”, свързани с различни обекти в Тракия. И това е само малка част от всичко.

 

За какво ще бъде използвано това проучване?

Проучването е основата както на изложбата, която ще бъде показана в рамките на фестивала, така и на пълнотекстово издание. Добавената стойност от това проучване е изготвяне на пълна карта на Тракия с различните системи, под-системи и елементи, която по интерактивен начин да позволи на зрителя да вникне в характера и уникалността на Тракия. От друга страна, имаме амбициите да успеем да повлияем върху политиките на Общината и МРРБ като подпомагаме техния информиран избор при взимането на решения за градската среда, които да са оптимални за средата и нейните жители. Важно е при подобни стратегии да има работещ механизъм, който отчита конкретните спецификите и особености контекста на живота в Тракия. От друга страна, с подобно проучване показваме на живущите в Тракия тяхната собствена сила, как те са успели да променят панелния квартал и да го превърнат в едно от най-предпочитаните места за живеене в Пловдив. С това проучване им казваме – ето, това сте направили сами, продължавайте напред, защото има смисъл!

 

Каква информация все още липсва и може ли някой все още да се включи в проучването?

Проучването все още продължава и все още могат да се включват доброволци в него, в работата на терен, фотозаснемането и картографирането на обекти (спирки, обекти на дребния бизнес, градинки и др.), така и в работа от дома или онлайн ако нямат възможност да посетят района (изследване на онлайн облика на Тракия, новините от Тракия, различните стратегии за развитие на квартала и др.). Най-хубавото е, че всеки може да се включи, независимо от професионалната си квалификация и компютърни умения, именно защото работата е изключително разнообразна.