Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.

По статия на The Calvert Journal, достъпна тук.

Продължаваме с поредицата от статии за фотографи, заснемащи пост-социалистическите градове. Днес е ред на Егор Рогалев и неговото представяне на покрайнините на градовете в няколко бивши социалистически държави – Русия, Белгарус, Хърватия, България, Румъния и други.

Самият той е израснал в Санкт Петербург, а летата си често е прекарвал при своите роднини в апартамент в Сочи. Егор бил един от многото хора, обитаващи високите сгради в пространството от гарата до морския бряг. В днешно време тези сгради далеч не са смятани за идеални, но за него това място е било къщата на мечтите.

Според Егор концепцията за тези сгради и пространства е била прогресивна и ориентирана към бъдещето. Но през времето тази потенциална Утопия се е превърнала в Дистопия. Изчезването на тази мечта за споделено бъдеще е травматизираща в известна степен за всички, дори за хората, които не искат да се асоциират с нея. Днес са останали само руините от тази идея.

Фотографът разказва и за друг свой проект, носещ името на понятие, въведено от психологът Карл Юнг – Synchroncity или синхроничност. Целта на Игор е да направи портрет на пост-социалистическите пространства през погледа на тези, родени след 1989 г. Това което прави тяхната гледна точка специфична е, че те не са усетили пряко последствията от разпадането на Съветския Съюз. За тях този период е една пропаст, от която лъха несигурност и лоши предзнаменования.

Новият му проект разглежда архитектурата в няколкото пост-социалистически държави, споменати по-горе и прави паралел между тях. Фотографът се интересува живо от архитектура, защото тя е тясно свързана с политическите, икономическите, културните и социалните процеси, протичащи в даден момент, и е чувствителна към промените в тях. По нея можем да съдим за възхода и падението на мечтите на обществото. Тя дава поглед над събитията, който рядко някоя историческа книга може да даде. Именно края на мечтата за интеграция и социално равенство води до това тези места да бъдат лишени от своя смисъл и дух и да се маргинализират все повече.