Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.
По статия на Bartlett Lobby, достъпна тук.
Продължаваме със загатната от предната статия тема за индивидуалността на панелките, но в малко по-различен аспект. Балконите са един традиционен архитектурен елемент.
В България първите балкони, в съвременното разбиране на думата, се появяват по време на османското владичество, през XVIII век. Те са продължение на вътрешното пространство на дома и едновременно са изложени на показ, едно частно и същевременно публично място.
До 50-те години на XX век балконите са лукс, до момента, в който социалистическата архитектура не ги припознава като елемент от многофамилните жилищни сгради и осигурява достъп до такъв на всяко семейство. След промяната на режима (1989г.) ограничението върху това как човек да разполага със собствеността си отпадат. Това води до “волности” на собствениците – всеки може да остъкли, разшири или застрои балкона си по собствен вкус. Така те придобиват много лица – продължение на хола, лятна кухня, сушилня, външен килер и други. Това променя и средата в жилищните комплекси и малките градски улици, минаващи край панелни блокове.
Остъкляването и устройството на балконите отразяват финансовото състояние, чувството за естетика и личните потребности на всеки от собствениците. Днес е рядкост да видим фасада с еднакви балкони. Дори и промените да са нанесени с еднакви материали – цветовете са различни. Като основна причина за липсата на координация между тези намеси се изтъкват битови и финансови проблеми. Към това може да бъде добавено и нежеланието да се постигне единна естетическа среда.
Някои смятат, че гражданската намеса във външният вид на сградата означава ефект “Франкенщайн”. Такива места, предначертани като хармонични, дори на момент скучни, в следствие на развилата се индивидуалност започват да са трън в окото на мнозина, дори на хора, които живеят в такава среда. Но тук си проличава и един процес на отхвърляне на наложените рамки, било то от даден режим или архитект.