Автор арх. Магдалина Ръжева.

Статията е част от рубриката „Архитектурна критика” – съвместната инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK и сп. “Архитектура”. Статията се публикува онлайн на edno.bg и отпечатана на страниците на списание “Архитектура”. Подборът на авторите на статиите се прави от Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK и Мария Давчева, главен редактор на списание “Архитектура”. Целта на рубриката е да бъде стимулиран професионалния, за сметка на емоционалния, дебат за българските градове. Надеждата ни е тази рубрика да се превърне в източник на обосновани мнения и повод за издържана професионална дискусия.

Петата статия от рубриката е дело на арх. Магдалина Ръжева. Тя е архитект, съосновател и ръководител на сдружение “Детска архитектурна работилница”. През последните пет години провежда упражнения за деца по архитектура и разработва програма свързана с въвеждане на образованието чрез застроена среда в училище. В момента провежда  пилотен проект “Градски познания” в училище СОУ “Софроний Врачански” в гр. Пловдив, съвместен проект с ONE ARCHITECTURE WEEK. “Градски познания” ще се провежда в часовете на занималнята за 6ти клас, всяка седмица от 1 март до края на настоящият срок. Амбицията е с началото на следващата учебна година тази инициатива да бъде приложена в повече училища в Пловдив, както и евентуално в други градове.

Досега в рубриката са писали:
Емилия Кълева по темата за “Социалистическите паметници”
Ангел Захариев по темата за “Архитектурните конкурси в България”
Нурхан Реджеб и Силвия Чакърова за “Устройственото планиране”
Христо Станкушев за “С мисъл за София”.

През последните години глобалната криза в сферата на образованието създава предпоставки за поява на различни платформи и алтернативни образователни формати, които имат за цел да разширят полето на познание на учениците. Фокусът на този анализ е ролята на градската среда като средство за обучение, създаващо широк спектър от творчески интердисциплинарни възможности за обучение на младите хора в училище. Изграждането на тяхна лична връзка с града още от най-ранна детска възраст, ще помогне за превръщането им в бъдещи отговорни възрастни. Активното гражданско участие се възпитава постепенно. Разбирането и създаването на положително отношение към богатото културно наследство на България ще помогне за неговото бъдещо опазване. Осъзнаването на връзката между човешката дейност и промените, които настъпват в градската среда, ще накара децата да разберат тяхната роля в определяне облика на града и правото им да изискват качествена градска среда.

Специфика на проблема
Способността да научава е едно от най-забележителните човешки качества и е процес, който продължава през целия живот. Той започва несъзнателно още с момента на нашето раждане, когато детето за първи път открива заобикалящия го свят, проучвайки своето непосредствено обкръжение и постепенно разширявайки границите на своите възприятия. Градската среда е първият източник на познание, който  провокира детското въображение. Под формата на игра и в хармония с индивидуалното си възприятие към света, детето изследва заобикалящите го пространства, активно взаимодействайки с архитектурната среда, от която придобива информация за пространство, форма, цвят и др. Доказано е, че играта е първата форма на обучение. От най-ранна възраст децата изследват заобикалящите ги пространства, учейки се да се ориентират в тях, търсейки места за криене или създавайки магически пространства за игра.

Започвайки училище, децата попадат в нетипична за тях изолирана среда и постепенно губят вроденото си любопитство за знание и чувство за свобода. Училищната програма по своя характер е предимно теоретична и не развива креативното, социално и емоционално израстване на младите хора. Тя е отдалечена от техните интереси, способности и ежедневен живот. В българската образователна система центърът на обучение попада върху учителя, което на практика нарушава естествената комуникация с учениците и намалява мотивацията им за учене. Доказано е, че социалното и емоционално развитие могат да помогнат на децата за успешно справяне с конфликти, ясна комуникация и решаване на проблеми. В днешно време учителите са изправени пред предизвикателството да открият нови подходи за създаването на по-широка рамка на образователната програма, прилагайки различни интердисциплинарни подходи.

Поради широката сфера на приложение, архитектурата представя безкрайни възможности за придобиване на опит на деца от всички възрасти и може да подкрепи традиционната учебна програма в училище с практически упражнения свързани с ежедневния живот на децата. Възможността да работят в екип, да наблюдават, да набелязват проблеми и да откриват нови творчески решения са само част от уменията, които децата развиват, изследвайки градската среда. Основната цел не е да бъдат подготвени бъдещи архитекти, а да се даде възможност на младите хора да упражняват своята чувствителност, въображение, вкус и критична оценка. По време на последната годишна среща на Световния икономически форум в Давос (януари 2016 г.), нов доклад, Бъдещето на професиите, бе представен. Проектът изследва заетостта, уменията и работните стратегии в бъдеще. Според това проучване основните три умения, които ще бъдат необходими на работещите през 2020 г. са комплексното разрешаване на проблеми, критично мислене и творчески подход. Развиването на тези качества ще помогне за бъдещата реализация на децата и може да послужи като отправна точка за разработване на нова интердисциплинарна програма с акцент върху ролята на градската среда, която да бъде приложена в учебната програма.

Обучение чрез архитектурна среда. Произход на обучението чрез архитектурна среда
През последните години архитектите започнаха постепенно да осъзнават важността на активното гражданско участие в процесите за формиране на качествена градска среда. В този контекст, образованието на децата чрез застроена среда (Built Environment Education) се превръща в приоритетна задача за нашето общество. Със своята многообразност, градът може да послужи като основен източник за изследване приемствеността и промяната в околната среда. Дисциплини като архитектура, градоустройство, дизайн, визуални изкуства, история, социология и др. проучват и модифицират градската среда, създавайки различни възможности за развитие на интердисциплинарни връзки.
Идеята да се включи архитектурната среда като част от процеса на обучение не е нещо ново и е била известна още в античността. Често срещана практика в древна Гърция е била педагозите заедно със своите ученици да изследват града и да проучват различните социални взаимодействия и процеси, които са били част от ежедневния живот. По-късно, по време на Просвещението през 18 век в Европа се наблюдава възход на публичната сфера, процес, който повлиява тогавашната култура и общество. Индустриалната революция през този период и нарастващата урбанизация водят до обединение на гражданите в групи и провеждането на дебати на теми свързани с всекидневния живот. В контекста на променящата се социална среда и развитието на активно гражданско участие, различни философи като Джон Лок и Жан-Жак Русо акцентират върху значението за формиране на детските умове от най-ранна възраст и популяризират идеята за образование чрез околната градска среда. В книгата си „Емил или за възпитанието“ (Русо 1889) Русо разглежда идеи, свързани с отношенията между индивида и обществото и представя насоки за гражданско образование на детето, които са свързани с по-малко с теория и повече практика. По-късно в края на 19-ти век възниква движението за прогресивно образование, което провъзгласява ученето чрез опит и взаимодействие с околната среда. Един от най-известните образователни реформатори и последовател на идеята за образование чрез преживяване е философът Джон Дюи. В своята книга „Преживяване и образование“ авторът препоръчва по време на преподаване учителите да отчитат културния и социален контекст на децата, защото протичащите процеси на взаимодействие и личен опит пряко влияят на детското развитие (Дюи 1938). Постепенно развитието на тези теории и движения довеждат до идеята за въвеждане на обучение чрез застроена среда, което може да подкрепи и обогати традиционната учебна програма.

Въвеждане на обучението чрез архитектурна среда и неговото разпространение през годините
В последните 40 години интересът към образованието чрез архитектурна среда се е увеличил значително. Много професионалисти като философи, психолози, архитекти, педагози и др. проявяват силен интерес към връзката на младите хора с града, който обитават, с цел да установят ролята на детето в нашето общество. Още през 1943 г. в своята книга  „Роялът“ (Гудман 1942), Пол Гудман представя града като учител на двайсети век, но трябва да минат повече от двадесет години, за да се превърнат тези идеи в практика. Организации в различни страни по света създават мрежи на местно, регионално, национално и международно ниво, с цел да се разшири разпространението на този нов вид образование и да се увеличи броят на хората, които участват в процеса. Едновременно с това световни организации като ЮНЕСКО, Организацията на обединените нации и Международният съюз на архитектите инициират проекти, които оказват влияние и подкрепят различни дейности в областта на обучението чрез застроена среда. По света подобни програми се провеждат от различни организации, училища, национални съюзи на архитекти, архитектурни центрове, камари на архитектите, университети, музеи и всички хора, посветени на идеята. Страни като Австрия, Финландия, Германия, Швеция, Великобритания и САЩ са едни от водещите участници в този процес с вече установени успешни програми за достигане до всички деца чрез училищното образование. Важно е да се отбележи, че добрите примери за подобни образователни практики могат да бъдат наблюдавани в страни, където държавата подкрепя това образование. Според изследваните примери, дейностите свързани с обучение на децата чрез градска среда могат да бъдат класифицирани като: 1) проекти в училищата; 2) извънкласни курсове; 3) организирани образователни разходки в града; 4) създаване на мрежа за учители / училища и архитекти; 5) образователни материали (печатни и дигитални) за учители и деца; 6) обучителни курсове за учители; 7) обучителни курсове за архитекти; 8) създаване на интернет платформа за преподаватели и ученици; 9) провеждане на събития.

Заключения и бъдещи насоки
В днешно време кризата свързана с рязкото нарастване на населението в градовете изисква спешни мерки. През последните години вниманието на възрастните към децата постепенно се увеличава и идеята за въвеждане на обучение чрез градската среда се превръща в приоритетна задача за много градове и държави. Необходимостта за максимално разпространение на този вид образование налага въвеждането му в държавните училища, където всички деца биха могли да участват в процеса, независимо от тяхната социална, културна или религиозна принадлежност. По света провеждането и разпространението на подобна архитектурна програма има вече изградени традиции, но в България започва едва в последните години и тепърва трябва да бъде тествана и оценена както от архитекти, така и от учители. Това е първата стъпка в процеса на развитие на този тип образование и може да послужи като основа за бъдещи разработки. Бъдещото качество на средата, която обитаваме, ще бъде определено от днешните деца. Способността им да взимат важни решения ще зависи от знанията, уменията и способностите, които те ще придобият по време на своето образование.

Референци
Davis, WS. (1960). A day in old Athens: a picture of Athenian life. (pp 75). Biblo &
Tannen Publishers. New York. USA.
Dewey, J. (1938). Experience & Education. (pp 75). Simon & Schuster, Inc. New
York. USA.
Goodman, P. (1942). The Grand Piano. New York: The Colt Press.
Rousseau, J.J. (1889). Emile; or, Concerning Education, Extracts. (pp 14). D. C. Heath &
Company. Boston. USA.