Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.

По статия на The Conversation, достъпна тук

Продължаваме темата от миналата седмица за предложението на министър-председателя Дейвид Камерън да бъдат инвестирани 140 милиона паунда в разрушаването на някои панелни квартали и в строителството на нови жилища на тяхно място.

Според Камерън е време да се вземе поука от неуспешните опити да се рехабилитират такива територии. Какво обаче показва историческото развитие? През 1997 г. Тони Блеър се е опитал да приложи подобна политика на джентрификация на “sink estates” – да бъдат създадени условия и да бъдат изкуствено ‘внесени’ хора от така наречените висока и средна класа. Опитът да се създаде разнообразна среда с ‘внасяне’ на хора от различни социални слоеве е неуспешен и много от хората, обитаващи социални жилища, се местят с довода, че вече не се чувстват “на място”.

Проблемът в тази ситуация е социо-икономически, а не архитектурен. Разрушаването на физическата средата и създането на нова, “лъскава” нейна версия, решава временно едно от проявленията на този феномен – влошените естетически качества. Неговият корен е много по-дълбоко.

Всъщност даването на характеристиката на едно място, като такова с крайно влошени условия на обитаване и работна, създава не само лош имидж, но и предизвиква междуобщностен конфликт и разединяване на населението. Включително е имало оплаквания до местната преса, подадени от обитатели на подобни места, свързани с несправедливо изградената картина на техните квартали. Има мнения, че едно подобно определение служи за политически цели – да бъде заклеймено подобно място и да бъдат взети крупни, скъпоструващи и привличащи избиратели мерки.

Лорета Лийс, автор на горепосочената статия и урбанист. Тя предлага по-евтини и според нея по-ефективни мерки за справяне с проблемите на подобни квартали. Тя счита, че  реновирането на тези сгради на стойност 10 000 паунда на сграда, а не £60, 000, които би струвало разрушаването им и предотвратява заплащането на истинската цена – унищожаването на човешки животи.