Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.
По статия на Urbanisztika, достъпна тук.
Изследване на живота в панелните квартали на Унгария от 2006 г. показва, че една трета от жителите на Будапеща обитават панелни блокове и противно на общественото мнение всъщност са доволни от жилищните си условия.
Интересна е и историята на панелните жилища в Унгария. В Будапеща, както и навсякъде другаде, панелните блокове са ситуирани в крайните квартали в стегнати групи, добре обезпечени са с градски транспорт и имат пряка връзка с крайградските железници. Малка част от тях се намират и в централните части на Будапеща. Идеологията тогава, подобно на тази в други социалистически страни, предвиждала осигуряването на жилище за всеки. Това се се постигало чрез държавни фирми. Любопитно е обаче, че въпреки всичко частните инициативи (кооперациите между граждани) водело държавните с 60%. През 50-те години панелните жилища там се строели по класическа технология с цел да се компенсира жилищната криза.
В началото на 60-те в град Обуда се появява експериментален квартал. В него има различни по вид и височина сгради, с различни разпределения. По проект е трябвало да бъдат построени около 1 млн. апартамента за 15 години, като ¼ от тях трябвало да бъдат изпълнени в рамките на петилетката. С цел да се оптимизира строителството се правят фабрики за панели в тринадесет унгарски града. През 70-те се създава каталог на панелни жилища, в който има проекти от различни архитектурни бюра от страната и така се появяват основните категории жилища, с етажност 5, 10 или 11 етажа, с между 1 и 5 секции на блок и от 3 до 10 апартамента на етаж.
Разпределението на тези жилища ставало по няколко критерия, два от които нуждата на всяко семейство (колко души в домакинство спрямо доход) и служебната позиция, което се смята, че донякъде компрометира идеята за равенство. Резултатът е панелни квартали със социално разделение. Следват и редица други социални проблеми. Редица места получават лоша слава, в резултат на което цените на жилищата падат, качеството на средата спада и постепенно се стига до гетоизация.
Това води до бавна но осезаема миграция през 90-те, която продължава и до днес. Този феномен води до осъзнаването на нуждата от спешни реновации на жилищните сградите и благоустройствени мерки за околната им среда. С вземането на подобни мерки тези квартали придобиват облика на едни чудесни за обитаване места, защото разполагат с добре планирана инфраструктура, достатъчно свободни и зелени пространства, обществено обслужване и детски площадки, а самите апартаменти са проектирани с по-високи минимални изисквания от съвременното строителство.
<Оказва се, че единственото от което се нуждаем за да живеем добре панелен комплекс са малко грижа, реновация и нов поглед над начина, по който възприемаме тези пространства.