Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.

По статия на ArchDaily, достъпна тук.

Какви са характеристиките на архитектурното творение, достойно за названието “недвижимо културно наследство” и кой определя това?

Въпросът е спорен и рядко има две еднакви мнения по него. Архитект Куба Снопек например смята, че дори места като привидно стандартния московски микрорайон Беляево са уникални, и заслужават място в списъка на ЮНЕСКО. Той изследва както него, така и предшественика му “Черёмушки”, построен през 50-те години на миналия век, и събира резултатите в книга.

Основна единица от “легото” на съветските градове е микрорайона. Това е особено видно в Москва, където въпреки радиално-лъчевата система на града, тъканта на града е различна от тази в класическите европейски градове. Там можем да видим градоустройството на микрорайона: десетки квартали, с жилища, симетрично подредени около училища, детски градини и обществени сгради. Тези зони са сходни помежду си, а единствената разлика е във височините на сградите и свободните пространства между тях. Тяхното разстояние от Кремъл подсказва за това през кой период са били построени – този на Хрушчов, Брежнев или Лужков.

Първият микрорайон реализиран в Москва – 9-ти квартал на “Черёмушки”, все още съществува. Построен е между 1956 и 1958 г., върху площ от малко по-малко от 12 хектара и застроен с пететажни секционни блокове и девететажни пунктови сгради. Някои от сградите са монолитни, други са панелни, построени посредством различни техники. Това е така, защото този микрорайон е бил един експеримент – сгради с различна конструкция, разпределения и функции, с цел да се намери оптималното съчетание от елементи. 9-ти квартал става прототип на всички микрорайони, изградени в последствие.

Днес микрорайонът почти се е слял с централните части на Москва, а и с културния живот на града. Бил е мястото на действие в редица съветски филми и е главен герой в култовия мюзикъл на Herbert Rappaport и оперетата на Шостакович. Това създава впечатление, че тази територия е била част от Москва от много по-отдавна от колкото е всъщност.

Именно тези характеристики на 9-ти квартал поражда и инициативата за опазване на квартала. През 2008 г. група историци предлага микрорайона да влезе в списъка с обекти на недвижимо културно наследство на Москва, защото е първи по рода си експеримент, дал пример на последвалите структури. Предложението обаче е отхвърлено, с обоснованието, че кварталът е подобен на много други, въпреки, че самият той е оригинала.

И все пак, ако инициаторите успеят, това ще е първият и вероятно последен случай на панелен микрорайон – недвижимо културно наследство, но за сега дебатът по темата за уникалността и архитектурната стойност продължава.