Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.
По статия на Arch Daily, достъпна тук.
Днес ще представим на вашето внимание проучването и изложбата на виенския Architekturzentrum(или “Център за архитектура”) от 2012 г., наречена “Непознатите истории на съветският модернизъм – 1955-1991 г.”.
Целта е била да се проучи подробно съветска модернистична архитектура, появила се в края на 50-те и приключила с разпада на СССР. Фокусът е изместен от обичайното си място – Русия, и е насочен към други бивши съветски републики, като Армения, Азърбейджан, Беларус, Естония, Казакстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.
Въпреки, че конструктивизма и съветската архитектура не са напълно непознати на западноевропейските държави, виенският архитектурен център събира екип както от западноевропейски, така и от местни (източноевропейски) експерти и архитекти. Провеждат се множество интервюта с участвалите в процеса на строене не само на жилищни, но и на обществени сгради, и се оказва, че много от историите им не са били разказвани до този момент.
Кураторири на изложбата са били Катарина Ритер, Катерина Шапиро-Обекмайр и Александра Вахтер, заедно с автрийските артисти Six & Petritsch. Те искали да насочат вниманието към различните стилове на проектиране в самият Съветски съюз. За целта разделят проучената територия на четири района – Балтийски, Източноевропейски, Кавказки и Централноазиатски. Към изложбата е публикуван и каталог на немски и английски.
В основата на този проект е насочването на внимание към съвременните проблеми на тези сгради и предизвикването на дебат. Частично поради лошите строителни техники, частично заради липсата на подръжка през годините, тези сгради ще стават все по-запуснати с всяка изминала година ако не се засили общественото участие и не бъдат взети мерки.