Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.

По статия на METROPOLIS MAGAZINE, достъпна тук.

Днес панелните квартали, особено тези с предимно социални жилища, са под заплаха за унищожение, независимо в коя страна се намират. Двама френски архитекти обаче смятат, че борбата за запазването на тези места, публичните им функции и социално-културните им връзки е от изключителна важност.

Anne Lacaton и Jean-Philippe Vassal (респективно на 60 и 61 годишна възраст) се запознават като студенти през 70-те, а кариерите им протичат почти едновременно с възхода на постмодернизма като архитектурно течение. Париж става дом за тях и студиото им през 1999 година. Тогава получават задачата да направят временен център за съвременно изкуство в монумент, останал от Световното изложение от 1937. Те обаче отричат основното му мото, че модернизъм означава разрушаване на старото, и чрез своите сгради му се противопоставят и прокарват на свой ред други идеи. Тяхната роля е тази на адвокати на сгради, които други биха разрушили, без дори да се замислят.

Твърдят, че едни от най-важните за тях уроци, които са получили от практиката, идват от първия им проект – дървена къща на пясъчна дюна по поречието на река Нигер в Африка. Проектът е добре обмислен, но се оказва неуспешен – използва за около два дни, а две години по-късно сградата вече е разрушена от природните условия. Това убеждава двамата архитекти, че най-важни са възможността за промяна и свободата на ползване. Това е и мотото в съвместния им проект с Frédéric Druot от 2004 година.

Днес те, в сътрудничество с Druot и Christophe Hutin, трансформират територия от 607 декара с панелни блокове от 1960 в Бордо. 16-етажната сграда е разширена по южната си фасада, а 11-етажната по източната и западната, с цел да бъдат разширени вече съществуващите апартаменти. С нови френски прозорци, а не малки прозорчета, лични зимни градини, нови асансьори и тесни балкони, разделени едни от други чрез плъзгащи се поликарбонатни панели. До края на пролетта, когато се очаква да приключи проектът, ще бъдат реновирани входните пространства.

Това начинание струва наполовина колкото изграждането на нови апартаменти и има множество ползи – не се изместват хората, зимните градини подобряват микроклимата на сградата, а живущите сами определят за какво да използват предложените им пространства и имат една от най-хубавите гледки в града.

Макар че според някои критици проектите им са наивни и изработени с евтини материали, Lacaton счита, че внасянето на този лукс, като зимните градини например, е необходим за обитателите на подобни сгради, а силата на архитектурното влияние не е в сложността на формите и, а във функциите и възможностите, които предоставя на ползвателите си.