Презентация 

“Du meine konkrete Utopie’’ е фотодокументация от Зара Пейфер на дългосрочна експедиция до архитектурния ландшафт на Алтерлаа, а също и портрет на неговите жители и общество. Серията от идентични фотографии отваря нов поглед в бита на хората, живеещи в сградите. Фокусът е върху 32 клуба, ситуирани в обществените пространства, намиращи се в центъра на сградата, изолирани от дневната светлина, например: театралния клуб, клуба по бридж, клуба за правене на модели и оръжейния клуб. В тези пространства можете да откриете закрити басейни и игрища. “Ставайки член на клуба по фотография и видео, започна и моето пътешествие в жилищен комплекс Алтерлаа. Постепенно станах все повече и повече част от всекидневния живот на комплекса. Срещнах жители, които гордо показваха принадлежността си към това архитектурно съоръжение”, споделя Зара.

Алтерлаа 

Проектирането на комплекса, водено от архитект Хари Глюк, започва през 1968 година и бива изпълнено от 1973 до 1985 год. Тези колосални кули с апартаменти са озадачаващи поради няколко причини. Те са построени във време, когато критиката към огромните модернистични жилищни единици в западна Европа достига своя пик. Поради това е цяло чудо, че сградите са реализирани с оригиналния им замисъл. По последни социологически проучвания за масовото жилищно строителство, Алтерлаа обикновено излиза на първо място стане ли въпрос за процента на удовлетворените жители. Почти 90 процента от живущите там заявяват удовлетвореност от жилищната им среда и съоръжения – цифра, която звучи прекалено добре, за да е истина. За самия архитект всичко изглежда много просто. Следвайки максимата ‚‘‘ принципа за максималното щастие‘‘. Той приема, че е достатъчно да задоволи почти всички биологични нужди на живущите чрез създаване на близост с природата и водата, осигуряване на социални дейности и спорт, и добра гледка за всеки отделен апартамент. След като, според проектанта, всички нужди са задоволени, то щастието е гарантирано. И наистина – всеки апартамент има тераса или лоджия. Кулите са ситуирани в парк, а колите са скрити в подземни паркинги. Басейните на покриви и ниските етажи са главната атракция. Но също така и многото клубове, спортни съоръжения, шопинг центрове, детски градини и училища биват високо ценени от гражданите и правят пътуването до центъра на града и околностите отживелица. Критиката в съвременната архитектура е силно насочена към едро мащабното жилищно строителство.

Докато все още се реализират едромащабни проекти за обществена инфраструктура и  административни съоръжения, в жилищното застрояване изглежда, че има общо схващане, че индивидуалните нужди са приоритет пред модели, които приветстват колективни форми на съжителство. В съвременния социално-политически контекст на буржоазното общество, колективното щастие на плаза на Хари Глюк изглежда като провокация.

“Du, meine konkrete Utopie” е част от основната изложба на ONE ARCHITECTURE WEEK – ‘’Живи пространства‘‘.

Вход свободен.