Проучването на панелния квартал Тракия, което ONE ARCHITECTURE WEEK инициира, е към своя край. Важна част от него са срещите с гражданите. Тези срещи ще продължат до самото провеждане на фестивала – от 30 септември до 09 октомври. Информацията, събрана от тези срещи, ще бъде включена в основната изложба на фестивала. Тя също ще помогне при формирането на основната намеса на фестивала.

Срещите с граждани се координират от двама доброволци към фестивала: социолозите Георги Ставрев и Габриела Мерджанова. Проведохме интервю с тях, за да направим събраната досега информация по-достъпна.

 

Колко срещи е имало досега и какви хора участваха в тях?

Досега се проведоха три срещи в квартал Тракия. В първата среща се включиха предимно майки и пенсионери. Тя беше проведена  в двора на училище “Димитър Матевски”. Във втората среща участниците бяха родители на деца, посещаващи спортни клубове. Третата среща се състоя в читалище “Младост- 1983” и беше с представители от смесен вокален състав “Слънчева Тракия”.

 

За какво говорите на тези срещи?

Говорим си за много и различни неща. Като започнем от междусъседските отношения, което обхваща главно блоковите общности и начинът, по който те  взимат своите решения – с разбирателство или не. Проблемите между съседите и причината за тях. Какви усилия се полагат от тази общност за подобряването на средата, в която живеят или иначе казано – за облагородяването на самата сграда и на около-блоковото пространство.

 

И минем през инфраструктурата, която засяга състоянието на пътищата, транспортните съоръжения и наличието на паркоместа. Дали предлаганите услуги от градския транспорт удовлетворяват неговите потребители? Какво е отношението към зелените площи в квартала, не само на местната администрация, като стопанисване, но и на жителите на квартала? Включително и настроенията на гражданите спрямо новопостроените велоалеи и състоянието на детските площадки.

 

И стигнем до местната администрация, работата на институциите и активността на самите граждани. Съществува ли диалог между тези две страни и до колко той е продуктивен?

 

На последно място, но не и по важност, се опитваме да обсъдим мястото, което заема Тракия на културната карта на града и по-точно какво тя предлага като места за развлечение и развитие.

 

А защо именно тези въпроси?

Това са въпроси, които би трябвало да вълнуват всеки активен гражданин. Те не са обособени за специфични групи хора, което позволява, както задълбочен анализ, така и сравнение. Въпросите се придържат изцяло към целите и приоритетите на програмата, които са: да се покаже състоянието на жилищният квартал, неговите недостатъци и предимства. Да разберем как гражданите желаят квартала да се развива и как това може да бъде постигнато по най-добрия и ефективен начин, не само от администрацията и институциите, но и с усилията на самите жители.

 

Има ли интерес от хората да споделят своето мнение?

Габриела Мерджанова: Да, хората имат нужда да говорят с някого, да обсъждат проблемите на квартала, на района, в който живеят. Но имат нужда и да бъдат “чути”!

Георги Ставрев: Определям себе си като скептик и съответно мога да кажа, че не съм изненадан от “активността” на жителите в квартала и неслучайно слагам активност в кавички. Но от своя страна е разбираемо, като се има предвид, че разчитаме на инициативността и безвъзмездното участие, както и на онлайн рекрутиране.

 

И какво казват?

Габриела Мерджанова: Имат мнение и това е най-важното! Някои се разбират по съседски, докато в други блокове – няма разбирателство. Недоволстват поради липсата на културни събития в квартала. Не са доволни и от ранно-спиращият градски транспорт, заради което са принудени да използват автомобили. Има много зелени площи, но те все не стигат. Почти всичко, което им е необходими го намират в квартала и не им се налага да го напускат, освен ако не работят извън него. При всяка среща се “сблъскваме” с разнообразни мнения, които подлежат на по-задълбочен анализ и е невъзможно все още да бъдат обединени в няколко изречения.

Георги Ставрев: Задачата да направя кратко обобщение на проведените до момента три срещи не е лесна и със сигурност не е за подценяване. Но на втората среща чух един израз, който според мен много добре описва ситуацията, цитирам: “Един блок ти е едно село” и като допълнение “входът е махала”. Искам да кажа, че на различните места и за различните хора проблемите са различни. Естествено има припокриване на мненията и най-често то е относно темите за инфраструктурата и по-точно подтемите за пътищата, паркоместата и зелените площи. И ако трябва да бъда още по-конкретен, хората одобряват и определят като позитивна черта за квартала – широките пътища и кръговите кръстовища, но определено са на мнение, че паркоместата не стигат, а това влияе върху зелените площи, които без това се застрояват и не се поддържат достатъчно добре, което от своя страна е огромен минус. Но определено с всяка една среща научаваме нови и нови неща и всяко едно мнение е от значение.

 

Какво срещи предвиждате да бъдат организирани от тук нататък?

Следващата среща ще бъде в понеделник, 13-ти юни. Целим  да направим срещи с различни групи от хора, така че да изясним максимално точно проблемите и предимствата на квартала. Затова целевата група на следващата среща ще бъдат младите хора във възраст между 18 и 30 години. Вероятно тя ще бъде и най-трудна за “достигане”, защото това е активната част от населението – младите и работещи хора. И не всеки желае “да жертва” част от малкото свободно време, което има.

 

А колко още срещи ще бъдат осъществени – това е въпрос с много неизвестни.