Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.

По статия на Failed Architecture, достъпна тук.

Трудно е да видим желанието за прогрес, спешността и вдъхновението, мотивирали работата на архитектите и урбанистите от 50-те и 60-те. Дори преди войните тези хора са се стремили да създадат нови и оптимални условия за живот с необходимият екзистенц-минимум, ослънчаване и озеленяване, като окончателната цел е била създаването на добра и здравословна среда за всички обитатели на пренаселените градове. Навсякъде по света в тези дни се де-гетоизира,  модернестично планиране се централизира,  града се разделя на зони за живот, работа, рекреация и транспорт и се определят на социалните връзки.

Териториите били разделени на големи парцели, паркове, училища, търговски центрове, културни центрове и индустриални зони. Пример за мащабността на модернистичните панелни квартали и техният дизайн е квартал Байлмърмейр в Амстердам. Неговият строеж започва през 1966 годна, с предвидено изграждане на 40.000 жилища, 90% от които е трябвало да са обединени в панелни блокове. Вдъхновеният от “Park Hill” и “Le Mirail” микрорайон следва примера и съдбата на редица такива от същия период – за днешните му социални проблеми се набеждава дизайна и това води до редица намеси.

Според Wouter Vanstiphout, който оглавява дисциплина “Дизайна като политика” в Технически университет “Делфт”, корена на проблема е липсата на кохезия и лидерство при проектирането и изпълнението на квартала. Трябва да бъдат взети под внимание и други аспекти на подобна инициатива – съкращения в бюджета, демографски промени. Както и факта че през 70-те на апартаментите в Байлмърмейр им се е налагало да се съревновават за обитатели с къщите-близнаци в новопоявилите се сателитни градчета около Амстердам, което води до напускането на средно ⅙ от живущите на година.

През 2002 година половината от обитателите са безработни, а 90% от другата половина има доход под минималния. Въпреки, че нивото на криминализация на квартала не е по-високо от това в други квартали на Амстердам на Байлмърмейр е поставен етикета на опасно място. Това е още една от пречките пред развитието на квартала. Дори при днешната ситуация, в която по-голямата част от панелките са разрушени и криминалните прояви са ограничени, лошото име остава.

Начинът за овладяване на подобни казуси остава предимно насочен към решаване на проблеми на физическата среда. Според местната администрация едно от най-добрите решения е да се разрушат панелките. В момента те са едва 45% от цялото застрояване на квартала. С цел да се привлекат хора от средната класа са построени къщи в самостоятелни дворове. Пример за заместване на блокове с къщи е проектът “Улицата на 1 000 вида култура” на урбанист Ashok Bhalotra. Иронично е, че той е предиден да замести разрушен панелен блок, в който е имало представители на над 100 различни социални групи.

Добре е да бъдат споменати два от проблематичните моменти в новия план. На първо място, опитът в квартала да се имитират исторически структури, които не са типични за него, а на второ, твърдението, че проекта следва естественото развитие на тази градска тъкан, въпреки че унищожава част от изградената преди това среда. Една от основните алтернативи, които могат да се дадат са:

1.Да се облагородят самите сгради по примера на намесите на Лакатон и Васал в Бордо.
2.Нов план, запазващ част от старите идеи и повтарящи се елементи на микрорайона
3.В проектирането и осъществяването на който и да е план да бъдат включени обитателите