Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.
По статия на The Calvert Journal, достъпна тук.
В град Алмати, старата столица на Казахстан, панелните сгради имат необичаен облик. Фасадите им са изпъстрени с ярки орнаменти, напомнящи на тези по кечето на юрта. Това заинтригувало Денис Кийн и той се заел с проучването на този любопитен факт.
Скромните юрти на централноазциатските номади изумяват с простата си и компактна форма и дизайн – сгъваем дървен скелет и поддържащо топлина, водоустойчиво кече, което позволява проветрение и осветяване. Как обаче да съвместиш това с модернистичната архитектура, при положение, че е малко и с неподходяща форма за целите на многофамилните панелни сгради? Според мнозина е невъзможно.
Така по време на социализма, Алмати – тогава обявена за столица, придобива вида на типичен социалистически град – хиподамова улична мрежа, централен площад и нискоетажни многофамилни сгради, разположени сред много зеленина. В него на пръв поглед няма и помен от юртите, за разлика от други градове като Улан Батор (Монголия), но ако човек се вгледа в фасадите внимателно ще забележи, че орнаментите по тях не са случайни.
Всъщност стените на самите юрти са абсолютно изчистени за окото на външния наблюдател. Красивите шевици, които свързваме с тях, са изпъстряли само вътрешността на домовете на казаците, но в съвремието тези красиви геометризирани форми излизат на повърхността и то върху фасадите, балконите, вратите и навсякъде, където по-принцип в съветската архитектура са били изобразявани сърп и чук.
Първите сгради в Алмати с подобна орнаментика се появяват през 30-те, но те не са панелни. Те са били двуетажни тухлени сгради с дървен скелет, украсени с фризове. Традицията за подобна украса на сградите бива спряна от Хрушчов, чието мото да се строи минималистично и ефективно води до появата на филми като “Ирония на съдбата”.
Местните, които до този момент са отливали орнаментите от гипс, намират заобиколен път и успяват отново да вградят своите шевици, този път в самите бетонни панели. Така те намират път да заобиколят строгите канони на социалистическото строителство.