Тази статия е част от седмичната ни поредица „Панелни истории“, посветена на панелните комплекси в Европа и света. ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще се проведе в пловдивския панелен квартал Тракия между 30 септември и 09 октомври. Фестивалът ще се занимае с въпроса за “гражданското участие в създаването на градовете”.

По статия на The Calvert Journal, достъпна тук.

В поредицата си от статии и интервюта за пост-социалистическите градове, The Calvet Journal събира проектите на петима фотографи, всеки със свой уникален поглед над структурите останали от този исторически период.
Една от тях е посветена на роденият и израснал в Германия фотограф Борис Крал споделя своите впечатления от града, който още от дете посещава често с родителите си, и книгата “Моят Белград”, която той му посвещава.

В годините между неговото детство и ранните му години на зрялост Белград се изменя много, поне в политически аспект. Града е преживял война, вече е столица на Сърбия, а Югославия не съществува.

Когато отново се завръща там хората го предупреждават за евентуални опасности заради асоциациите им с война и престъпност. По тази причина градът не се радвал на много туризъм, за разлика от Будапеща и Прага.

За Борис Крал обаче Белград е впечатляващ с високите блокове и бруталистичните сгради, напомнящи му за Ню Йорк, и малките вили, разказващи множество истории.

На 25 той отива в Белград в търсене на останките от Югославия, които често остават незабелязани и все повече избледняват. Книгите втора ръка, с Дубровник и Тито на кориците, стари лога, Югославският драматичен театър, графити на артисти от 80-те. За него тези отпечатъци навяват приятни спомени и се надява, че ще бъдат съхранени в колективната памет и чрез книгата му.