Действие, гражданско участие и изграждане по време на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016
През октомври един български панелен квартал отпразнува своя специален характер. Този квартал бе “Тракия”, третият по големина панелен квартал в България, построен като квартал-спалня през 70те, променян ежедневно от жителите си, дори и днес и пример за един широко разпространен феномен в България. Празненството бе организирано от група международни архитекти, урбанисти и активисти, които активно включиха и местните жители и администрация. Поводът за празненството бе деветото издание на международният фестивал за съвременна архитектура и градска среда – ONE ARCHITECTURE WEEK. Фестивалът се ангажира с панелният квартал и се фокусира над механизми за организиране на гражданското участие в градската среда. Следвайки мотото ДЕЙСТВИЕ! Полезни практики от панелните квартали и организирайки разнообразна програма, ONE ARCHITECTURE WEEK действаше на място и въвлече както граждани, така и администрация.
Какви бяха амбициите ни?
През 2016 ONE ARCHITECTURE WEEK се занима с важността на гражданското участие в съвременния град. Основната локация на фестивала бе “Тракия” – пловдивски панелен квартал от 70те години. “Тракия” бе не само място, но и вдъхновение за темата на фестивала, бидейки пример за широко разпространеният в България феномен на адаптация на градската среда от страна на гражданите. Този феномен се изразява в постепенна и постоянна промяна на сгради, споделени и публични пространства, извършвани единствено от жителите или дребния и среден бизнес. Тези милиони малки действия, незначими ако бъдат взети по отделно, но с огромни последствия ако бъдат погледнати като тенденция, са довели до коренна промяна на градската среда. Благодарение на такива малки действия, модернистичните (тоест панелните) жилищни комплекси в България, а и на Балканите, се превръщат от монотонни и сиви квартали-спални в активни, а понякога дори атрактивни градски квартали. “Тракия” е идеален пример за тези процеси и фестивалът работи цяла година над и в квартала, за да ги анализира, визуализира и представи на публиката си.
Програмата за 2016 бе оформена под ръководството на studioBasar от Букурещ и включваше проучване, изложба, лекции, намеси в публичното пространство, детска програма и още много други събития.
“Действие! Полезни практики от панелните квартали” бе манифестът ни тази година и той подтикваше към създаването на механизми за гражданско участие, учейки се от реалността в квартали като “Тракия”. Предприемайки общи действия с граждани и институции, това издание на ONE ARCHITECTURE WEEK целеше да надскочи класическият фестивален формат. Фестивалът се ангажира със средата, развивайки инструменти за действие преди, по време и след събитието, в опит да сплоти общността около специфични краткосрочни и дългосрочни практики.
Основна локация на фестивала бе бивш супермаркет в “Тракия”, удобно разположен и добре известен на местната общност.
Как работихме?
Както и в предишни години, ONE ARCHITECTURE WEEK започна работа по темата с провеждането на изследване на обекта на своя интерес, тоест “Тракия”, десет месеца преди самият фестивал. Изследването бе водено от Нина Толева-Новак, която организира мултидисциплинарен екип от около 40 души, които проучваха девет различни аспекти на реалността в Тракия: икономика, социални отношения, обществени пространства, инфраструктура и други. Изследването включваше различни методи за събиране на информация (картографиране на терен, събиране на данни от различни държавни и общински източници, провеждане на анкети, организиране на срещи с граждани и т.н.) и бе проведено в сътрудничество с различни партньори (университети, районна администрация, жители, национални изследователски центрове, НПОта, училища и други). Това изследване бе важно не само за формулирането на позиция, но и за осъществяването на контакти в “Тракия” много преди началото на самия фестивал. ONE ARCHITECTURE WEEK работи активно както с граждани, така и с администрация.
Какви са резултатите?
Фестивалът бе проведен между 30ти септември и 9ти октомври 2016 и включваше над 60 елемента в своята програма. Освен, че успяхме да създадем привлекателен списък от събития за 10те дена на провеждане на събитието, можем да се похвалим и с няколко резултата, които ще останат и след фестивала.
Интерактивна карта на квартал “Тракия”, в която е показана цялата информация, събрана по време на изследването. Картата съчетава както официални данни за квартала (инфраструктура, сгради, пътища и т.н.), така и не-официални (малките бизнеси, градинките пред блоковете, беседките и т.н.). Тази карта е експеримент както за българския, така и в европейския контекст. Ползите от картата са много, но най-важната е реалистичната представа за средата и процесите, протичащи в нея, която получаваме, отваряйки тази карта. Корелацията между елементите, включени в нея са важен инструмент за анализ на средата и са необходима основа за поддръжката и промяната на квартала. Онлайн картата е създадена благодарение на усилията на НЕ-Формално.
Друг резултат от изследването е книга, чийто автор е Нина Толева-Новак, също така координатор на изследването. Нарекохме книгата “Алманах на панелна Тракия” и тя представлява азбучно-подредено обяснение на всички елементи от средата, които екипът на изследването бе проучил. Както в случая с картата, “Алманахът” е новост в българския контекст по отношение на начинът на анализ и представяне на градска среда. Целевата група на книгата включва политици, администрация, експерти, НПО-та и дори граждани. “Алманахът” е написан на български, с включени въведение и извод и на английски.
Сградите не идват с упътвания и всеки от техните обитатели идва със своя собствена идея за “дом”. Рядкост е някой извън архитектурната гилдия да узнае за намеренията и подбудите, залегнали в работата на архитектите, проектирали сграда или квартал. ONE ARCHITECTURE WEEK продуцира видео-интервю, в което участваха някои от проектантите на “Тракия”. Какви са били техните намерения? Какво ново са предложили тогава? Кои части от техния план работят и кои не, погледнати от перспективата на днешния ден? Филмът е замислен и режисиран от Лина Кривошиева и Меган Луенбърг. В него са заснети следните архитекти, участвали в проектирането на Тракия: Веселин Дончев, Виолета Раева, Веселина Панджарова, Антоанета Топалова, Александър Петрович и Стойко Маронов.
Основната изложба на фестивала, “Живи пространства” разказва историята на създаването и трансформацията на квартал “Тракия”, използвайки интерактивни и мултимедийни средства. Повече от 30% от населението на България живее в панелки. Панелните квартали стават символ на масовото строителство и с времето те започват да бъдат асоциирани с монотонност и сивота. Жилищният комплекс “Тракия“ е проектиран през 70-те години и е представлявал смел опит за промяна на негативната слава на панелките. С цел да създадат разнообразие и индивидуалност, проектантите са експериментирали с нови идеи за съжителство, различни композиции в обемите на блоковете, както и необичайни градоустройствени решения. Когато новите обители на квартала се нанасят, те идват изпълнени с оптимизъм, но и със собствени идеи за живеене. Те бързо изпълват малките кутийки и активността им прекрачва праговете на собствените им домове. Балконите биват остъклени и превърнати в кухни, детски стаи, а понякога и спални, като това се прави чрез нанасянето на слой след слой: пердета, фолиа, вестници, дантели, чадъри и дори слънчеви панели. Разнородните начини за себеизразяване превръщат фасадите на блоковете в колажи. Около самите сгради хората започват да създават градинки и да изграждат импровизирани конструкции, които да им позволяват воденето на социален живот, а движението им в квартала не се ограничава до улиците или положените пешеходни алеи – жителите сами “начертават” пътечки в празните междублокови пространства. За четиридесетте години откакто съществува, ж.к. “Тракия” претърпява значителни промени, дело на неговите обитатели. Водени от идеите си за собственост, индивидуалност и ежедневните си нужди, те продължават да създават и днес своите живи пространства.
“Живи пространства” разглежда квартал “Тракия” като реалност, в която работата на архитектите се преплита с тази на гражданите в едно равностойно съществуване. Изложбата разказва за процеса на проектиране и последвалата адаптация, за да предложи един нов поглед към разбирането ни за обитаване.
Навигирането през изложбата следва начина, по който обитателите ежедневно преживяват квартала си – започвайки от собственото си жилище и достигайки до цялостния план на “Тракия”. Отвътре навън – точно обратното на начина, по който обикновено се проектира един такъв квартал – отвън навътре. Изложбата е като жива лаборатория, която ни дава шанс да се поучим от процесите, които продължават да променят и до днес облика на Тракия. Автор на изложбата “Живи пространства” е Меган Луенбърг, американски архитект, прекарала повече от година живеейки и изучавайки Тракия.
Форумът
Преди почти 50 години, архитекти от цяла България се събират в “Тракия” за архитектурен конгрес, на който те получават подробна информация за този иновативен за времето си квартал, гордост на своите проектанти. През 2016 в “Тракия” бе проведен подобен конгрес за втори път, т.нар. Форум на ONE ARCHITECTURE WEEK.
Форумът послужи като момент за размисъл и обсъждане на възможното бъдеще на панелните квартали. В рамките на два интензивни дни бе споделен опит за сегашното състояние на такива квартали на изток и запад, на север и юг. Погледнахме въпросът и по-глобално, обсъждайки публичните пространства, общите места, образованието и културата в тези квартали.
Разделени в четири панела, лекторите представяха своя опит и проекти, които служеха за основа за дискусиите, по една в края на всеки панел. Тези дискусии функционираха като един вид коментар на живо от различни гледни точки по отношение на различни аспекти на съвременният градски живот. Създаването на общности бе споменато от много като изключително важна тема, която има нужда от своите инструменти, познания и формати, за да бъде развита, както и от физически пространства, за да кристализира. Процесът е задължително да въвлече различни групи, между които да бъдат тествани местни методи за взаимодействие, осъзнавайки, че няма универсални рецепти.
В процесът на създаване на общности сградите не са задължително цел, а по-скоро средство за постигане на целта. Без да изоставяме естетиката в името на етиката, след-кризисни ситуации, като тази на панелните квартали в България, се доказват като двигатели за създаването на нови типове градска среда, в която социалните връзки, местните ресурси и човешките взаимоотношения стават много важни.
Не само инструментите и форматите трябва да бъдат реформирани, ами и самите архитекти. Радикализирайки професията си, те имат шанса да изградят капацитет и да насочат развитието на градската среда към процеси на сътрудничество и взаимопомощ. Работейки над превръщането на града в инструмент за колективен избор, те трябва да разберат, че само дребни граждански действия не са достатъчни. От една страна архитектите трябва да имат предвид рисковете на социалното инженерство, но от друга трябва да помогнат в свързването на гражданската активност със съществуващи или потенциални методи на местно самоуправление.
Като заключение на двата дена разговори бяха обсъдени ценностите на градският социален проект на Модернизма в контекста на пост-модерния град, фокусирайки вниманието на публиката на процеси и пространства водени от общности, при които образованието и споделянето играят ключова роля. Сред рисковете, които крие в себе си изграждането на местни общества, са радикалната приватизация, елиминирането на конфликта и неутрализирането на публичното пространство.
Институционални срещи
Фестивалът организира шест срещи, в които представихме някои от чуждестранните ни гости пред техни колеги от България, заемащи важни позиции в сферата на планирането на градската среда. Присъствие на срещите бе възможно само с покана. Те се проведоха в сградата на Район “Тракия”, като всяка от тях продължи около 2 часа и целеше да подпомогне обмяната на опит и знания между чуждестранните участници и техните български колеги. Избрахме три теми за дискусия – Градска енергия, Градско управление, Градска общност – всяка от тях, засягаща актуалната проблематика в процесите на градско планиране в България. Всяка тема бе дискутирана от две различни групи. От българска страна взеха участие главните архитекти на Варна и София, представители на Район “Тракия”, МРРБ, представители на различни НПО и др.
Една от основните цели на фестивала е да послужи като провокатор за критично мислене от страна на гражданите към средата, която те обитават. Особено важен начин за постигане на такава цел е работата с образователната система, включвайки училища и университети. През 2016 ONE ARCHITECTURE WEEK работи и с двете. Фестивалът включи студенти от различни дисциплини в проучването на Тракия, ангажира други със съставянето на програмата на фестивала, както и включи студенти в процеса на измислянето, планирането и реализацията на намесите на фестивала (по време на които имаше много взаимодействие с местните власти и гражданите). Фестивалът работи също така и с ученици. Заедно с Детска архитектурна работилница от София започнахме пилотен проект наречен “Градски познания”. Проектът бе осъществен по време на втория срок, тоест пролетта на 2016та, в едно от четирите училища в “Тракия”. Основната цел на “Градски познания” беше да подтикне най-младите да бъдат чувствителни и критични към заобикалящата ги среда. В рамките на 12 последователни урока, по един на седмица, учениците имаха възможност да осъществят на практика теоретичните познания, които са добили в клас. Менторите въвлякоха децата в разговори и упражнения, в които всички заедно разсъждаваха над това, че за постигането на една устойчива градска среда е важно всеки гражданин да играе активна роля. В момента се водят преговори с общините в София и Пловдив за превръщането на програмата в по-дългосрочна и въвеждането и’ в повече училища.
Всяка година ONE ARCHITECTURE WEEK осъществява няколко намеси в публичното пространство, следвайки две основни цели: експериментиране и устойчивост. Основната намеса през 2016 бе осъществена в зеленото пространство между блокове 1, 2 и 3 в “Тракия”. Това е пространство, което се ползва само отчасти и което фестивалът има амбицията да превърне в споделено благо. Това е пространство, типично за всеки български панелен квартал: неподдържани зелени площи и растителност, изоставени детски съоръжения, недостатъчно паркоместа и т.н. Но в него човек може да види и други, също толкова типични за подобен тип градска среда, елементи: малки градинки, обгрижвани от местни жители, беседки, пейки и маси, поставени от обитателите, самодейни ремонти на настилки или инфраструктура, осъществени от гражданите и др. Това нарочно избрано между-блоково пространство е както специфично, така и генерично. Българските градове са пълни с такива пространства.
Намесата е съвместна работа между различни архитекти. Полски (H2 от Варшава), френски (Гонзаг Лакомб и Александър Рьомер) и австрийски (Габу Хайндл от Виена) екипи работят над три различни, но добре координирани инсталации. Преди тяхното включване бе въвлечен и български екип – НЕ-Формално. Този екип осъществи първата част на намесата: анализ и задание за проектиране. В продължение на 10 дни, подпомогнати от мобилна конструкция, те събираха обитателите на блоковете и организираха събития в пространството. По време на този процес те наблюдаваха движението и навиците на хората, картографираха използването на терена, разбраха кои са най-активните жители, чуха мнението на над 100 обитатели за това какво трябва да се промени или да остане в тяхното междублоково пространство. На базата на всичката тази информация НЕ-Формално изготвиха задание за проектиране към трите чуждестранни екипа. Основавайки се на този текст, архитектите предложиха първоначални идеи, които НЕ-Формално представиха за дискусия пред местните жители, отново през мобилната конструкция. След всички тези стъпки бяха направени финалните проекти за елементите на намесата. И като последна стъпка в процесa, местните жители бяха въвлечени и в изграждането на инсталациите.
Целият процес цели да послужи за пример както на местните жители, така и на общинските власти, за това как жителите могат ефективно да бъдат въвличани в измислянето, промяната и поддръжката на градската среда. ONE ARCHITECTURE WEEK желае да подкрепя процеси на промяна на градската среда, в които гражданското участие, прозрачността и устойчивостта са ключови.
Поуките
ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 бе успешен в опита си да привлече внимание и да експериментира с феномен, широко разпространен в България. Фестивалът нямаше за цел да постави за обсъждане естетическия облик на панелните квартали. Не се целеше и в намирането на решение за техническите проблеми на жилищните сгради от времето на социализма. Всяка от тези две теми е без съмнение значима и заслужават вниманието на обществото. Вместо това обаче, фестивалът предпочете да наблюдава, изучава и представя друг феномен от реалността в българските панелни квартали. Феномен, който в момента бива неглижиран, но който не само носи, ами е и доказал способността си да променя. Феноменът на гражданското участие. Със своето издание от 2016 ONE ARCHITECTURE WEEK защитава тезата, че милионите, често хаотични, частни действия имат силата да бъдат значим инструмент за промяна на градската среда и трябва да бъдат взети на сериозно. От гражданите, от експертите и от политиците.
Ако приемем че “квартал” може да бъде и глагол, то създаването на квартална общност изисква действие. Без конкретни действия, без реализирането на добри примери, без изпробването на модели и адаптирането им към местните особености, участието на гражданите в управлението и развитието на техните градове няма да надмине добрите пожелания на изолирани активистки действия, които остават по-скоро в сферата на личния ентусиазъм или професионална ангажираност, без да имат реален ефект върху системата за градско планиране.
В този смисъл опитът и поуките от ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 могат да бъде използвани като изходна точка и пробен формат, през който професионалисти, граждани и администрация се срещат, обменят, произвеждат и въвличат в дългия процес на гражданско участие, който преди всичко се основава на доверие.
Ангажирано проучване, приложно образование, квартално веселие и споделено знание бяха основните начини, по които фестивалът работи в “Тракия”. Това са и отправните точки, които се надяваме, че ще докажат ефекта си след време, дори много след края на фестивала.